: STREET :: mtel.net : FISHING

ЗА ШАРАНА

ШАРАН

Описание и особености

-Шаранът неслучайно е дал името си на известното многобройно рибно семейство. Този симпатичен великан от сладките води всъщност е и най-желаният въдичарски обект – силен, умен, предпазлив, но и борбен. Цяло нещастие за него обаче е и това, че е изключително вкусен. Поради този кулинарен факт днес шаранът е най-важният рибовъден обект в света. Но като риболовен вид той донякъде е принуден да дели трона със сьомгата. В страни като нашата обаче, където засега няма възможност да се лови сьомга, шаранът е абсолютният лидер във въдичарските подвизи както насън, така и наяве. Изключителната му адаптивност и неговата забележителна устойчивост към измененията в средата на обитание са го направили най-широко разпространения вид риба в света. Днес, след близо 500 години селекция, съществуват безброй раси и породи шаран. От бутиковите японски многоцветни декоративни форми “Хай Гой”, най-скъпият екземпляр от които бе продаден през 1997 г. на колекционер за умопомрачителните 300 хиляди долара, до шарана в кварталната рибарница, който се харчи на съвсем поносима цена. Все пак в ихтиологията е прието да се говори за три основни раси шарани – див, изцяло люспест с удължено тяло; огледален – с намален брой, но едри люспи, и гол шаран, който направо е покрит с кожа, по която само инцидентно може да има няколко много големи люспи. Исторически са възникнали два центъра за създаване на културни шаранови раси – далекоизточната – Китай и Япония, и средноевропейската – Чехия, Унгария, Италия, Германия и Австрия. Интересно е да се знае, че в Далечния изток шаранът е селекциониран главно по естетически и философски подбуди. И до ден днешен, когато в Китай и Япония се роди момче, близките му пожелават да расте здраво, силно и умно... като шаран. Европейският подход обаче е грубо прагматичен – още от древия Рим, когато първите шарани са били донесени от Азия, като изискан и невиждан кулинарен деликатес. После, вече през Средните векове, католическата църква е извадила рибата от списъка с блажните храни. Така при многобройните пости в календара монасите от ордените в Средна Европа започнали да си отглеждат шарани за собствената трапеза в изкуствени водоеми. С течение на времето като най-добри селекционери на тлъсти породи шарани се очертали монасите от областта Бохемия в Чехия. Там именно търпеливо са били обособени новите породи шарани, които все повече отговаряли на кулинарните изисквания и очакванията на готвача. Най-напред тялото на рибата било силно увеличено във височина, като в същото време главата си останала малка. Така било увеличено и количеството месо в една риба. После дошъл ред да се премахнат и досадните за чистене люспи и се появили огледалните и голите шаранови раси. Днес Чехия продължава да е най-големият световен износител на жив шаран. Не е случайно и това, че тъкмо чешките, унгарските и немските емигранти пренасят шарана и в Америка през 1876 г. А последният континент, който е приел симпатичния рибешки дебелак, е Австралия – чак в началото на ХХ век. Общо взето, всеки има представа за размерите на шарана, но малцина могат да допуснат, че той може да достигне до 120 сантиметра дължина и тегло 30–35 кг. От миналото до нас достигат сведения и за двойно по-големи парчета, но, изглежда, тяхното време е отминало безвъзвратно. Все пак през 1998 година риболовната гилдия дочака изключителен съвременен световен рекорд. Австрийският майстор Кристиян Балдеман улови на протеиново топче в арендния водоем на Робърт Радута в съседна Румъния шаран исполин с тегло 37,3 кг и дължина 115 см. Характерно за рибата е обстоятелството, че при дивия вид височината се нанася до 4 пъти по дължината на тялото. При културните раси с високо тяло – само 2,5 – 3 пъти. Иначе тялото на шарана е странично сплескано. Главата е малка. Устата е със здрави, подвижни напред устни с по две двойки мустачета отстрани. Люспестият речен вид е зелено-златист на цвят, с тъмен гръб, който може да е в кафяво, маслинено или дори синкаво-черно. Страните са покрити с големи, правилно наредени люспи с тъмна ивичка в края. Коремът е по-светъл и заедно с долните перки обикновено леко жълтее. Характерни са и двата чифта мустачки, с които рибата отлично се различава от приличащите на нея каракуди. Гръбната перка при шарана е значително по-дълга, отколкото при повечето други видове от шарановото семейство. За нея е типичен челният здрав, остър и назъбен като трион отвътре твърд лъч. Подобен, но по-малък шип има и в началото на аналния плавник. С това въоръжение шаранът често печели решителните битки за свободата си, защото с него прерязва както мрежи, така и въдичарски влакна. Шаранът спада към изключително бързо растящите риби. Причината е в неговия постоянен и ненаситен апетит. Той спира да се храни само през най-горещите летни дни, но и тогава всъщност чака хладните вечерни часове, за да си навакса пропуснатото. В нашите условия шараните престават да поемат храна само през най-студените зимни месеци, но последните наблюдения на ихтиолозите и риболовците от Западна Европа оспорват това. Според тях шаранът не спира да се храни и през зимата, стига във водоема, който обитава, да има дупки със значителна (над 20 м) дълбочина. Там водата си оставала достатъчно топла и шараните се настанявали близо до дъното, където поемали хранителната за тях тиня с органични останки, известна като детрит. При подходящи условия шаранът нараства за 2 години от хайверна личинка до 200 г в Англия, у нас – до 500 г, а в Китай до 1 кг. Разликите идват както от топлината и слънчевото греене, така и от химическата реакция, киселинността или алкалността (Рн) на водата. При всички случаи обаче трябва да се знае, че изкуствено отглежданият шаран наддава два пъти по-бързо от живеещия на свобода свой събрат. Всеки по-печен шаранджия няма да оспори това, а само ще добави, че по вкусови качества дивият свободен шаран бие точно два пъти гледания и хранен със смески свой братовчед, който си остава нещо като рибешки бройлер, дори да се гледа в най-големите садки. Шаранът неслучайно е дал името си на известното многобройно рибно семейство. Този симпатичен великан от сладките води всъщност е и най-желаният въдичарски обект – силен, умен, предпазлив, но и борбен. Цяло нещастие за него обаче е и това, че е изключително вкусен. Поради този кулинарен факт днес шаранът е най-важният рибовъден обект в света. Но като риболовен вид той донякъде е принуден да дели трона със сьомгата. В страни като нашата обаче, където засега няма възможност да се лови сьомга, шаранът е абсолютният лидер във въдичарските подвизи както насън, така и наяве.

Водна лисица - така наричат тази риба. И има защо. Тя е силна, находчива и хитра. Назъбената и гръбна перка просто прерязва влакното. Това тя прави в случай, че не и се удаде да го скъса. Попадайки в безисходица, шаранът ляга на дъното, за да намери неравност и да се скрие. Ако няма ямки, се закопава в тинята, за да пропълзи под мрежата. Когато и това не му се удаде, той просто изскача от укритието и се опитва да прескочи опасността. Така че да се поклоним пред тази риба което някои народи отдавна са направили.

Изключителната му адаптивност и неговата забележителна устойчивост към измененията в средата на обитание са го направили най-широко разпространения вид риба в света. Днес, след близо 500 години селекция, съществуват безброй раси и породи шаран. От бутиковите японски многоцветни декоративни форми “Хай Гой”, най-скъпият екземпляр от които бе продаден през 1997 г. на колекционер за умопомрачителните 300 хиляди долара, до шарана в кварталната рибарница, който се харчи на съвсем поносима цена. Все пак в ихтиологията е прието да се говори за три основни раси шарани – див, изцяло люспест с удължено тяло; огледален – с намален брой, но едри люспи, и гол шаран - рамков (люспите му са разположени във вид на рамка: надолу от гръбната и коремната перка към края на тялото, около хрилете и опашката). Има различни преходни форми и омешвания с други риби (например с каракудата). Исторически са възникнали два центъра за създаване на културни шаранови раси – далекоизточната – Китай и Япония, и средноевропейската – Чехия, Унгария, Италия, Германия и Австрия. Интересно е да се знае, че в Далечния изток шаранът е селекциониран главно по естетически и философски подбуди. И до ден днешен, когато в Китай и Япония се роди момче, близките му пожелават да расте здраво, силно и умно... като шаран. Европейският подход обаче е грубо прагматичен – още от древия Рим, когато първите шарани са били донесени от Азия, като изискан и невиждан кулинарен деликатес. После, вече през Средните векове, католическата църква е извадила рибата от списъка с блажните храни. Така при многобройните пости в календара монасите от ордените в Средна Европа започнали да си отглеждат шарани за собствената трапеза в изкуствени водоеми. С течение на времето като най-добри селекционери на тлъсти породи шарани се очертали монасите от областта Бохемия в Чехия. Там именно търпеливо са били обособени новите породи шарани, които все повече отговаряли на кулинарните изисквания и очакванията на готвача. Най-напред тялото на рибата било силно увеличено във височина, като в същото време главата си останала малка. Така било увеличено и количеството месо в една риба. После дошъл ред да се премахнат и досадните за чистене люспи и се появили огледалните и голите шаранови раси. Днес Чехия продължава да е най-големият световен износител на жив шаран. Не е случайно и това, че тъкмо чешките, унгарските и немските емигранти пренасят шарана и в Америка през 1876 г. А последният континент, който е приел симпатичния рибешки дебелак, е Австралия – чак в началото на ХХ век. Шаранът живее понякога до 40 години. Общо взето, всеки има представа за размерите му, но малцина могат да допуснат, че той може да достигне до 120 сантиметра дължина и тегло 30–35 кг, като отделни екземпляри достигат забележителните 50-60 кг. От миналото до нас достигат сведения и за двойно по-големи парчета, но, изглежда, тяхното време е отминало безвъзвратно. Все пак през 1998 година риболовната гилдия дочака изключителен съвременен световен рекорд. Австрийският майстор Кристиян Балдеман улови на протеиново топче в арендния водоем на Робърт Радута в съседна Румъния шаран исполин с тегло 37,3 кг и дължина 115 см. Характерно за рибата е обстоятелството, че при дивия вид височината се нанася до 4 пъти по дължината на тялото. При културните раси с високо тяло – само 2,5 – 3 пъти. Иначе тялото на шарана е странично сплескано. Главата е малка. Устата е със здрави, подвижни напред устни с по две двойки мустачета отстрани. Люспестият речен вид е зелено-златист на цвят, с тъмен гръб, който може да е в кафяво, маслинено или дори синкаво-черно. Страните са покрити с големи, правилно наредени люспи с тъмна ивичка в края. Коремът е по-светъл и заедно с долните перки обикновено леко жълтее. Характерни са и двата чифта мустачки, с които рибата отлично се различава от приличащите на нея каракуди. Гръбната перка при шарана е значително по-дълга, отколкото при повечето други видове от шарановото семейство. За нея са традиционни 17-22 меки и 3-4 твърди лъча, с типичен първи челен - здрав, остър и назъбен като трион отвътре твърд лъч. Подобен, но по-малък шип има и в началото на аналния плавник. С това въоръжение шаранът често печели решителните битки за свободата си, защото с него прерязва както мрежи, така и въдичарски влакна. Тази риба живее в езера и реки с бавно течение, най-често я откриваме във пространствата между островите, в заливите и старите речни корита, обрасли с камъш и тръстика. През нощта шаранът плитките тинести места, където има много водна растителност. Призори той шумно скача над водата и играе. Някой от тези скокове са до метър и повече, което още един път ни напомня колко силна е тази риба. Това така да се каже залисано държане на рибата не трябва да отслабва вниманието на въдичаря: шаранът вижда всичко наоколо много добре. Шаранът спада към изключително бързо растящите риби. Причината е в неговия постоянен и ненаситен апетит. Той спира да се храни само през най-горещите летни дни, но и тогава всъщност чака хладните вечерни часове, за да си навакса пропуснатото. В нашите условия шараните престават да поемат храна само през най-студените зимни месеци, но последните наблюдения на ихтиолозите и риболовците от Западна Европа оспорват това. Според тях шаранът не спира да се храни и през зимата, стига във водоема, който обитава, да има дупки със значителна (над 20 м) дълбочина. Там водата си оставала достатъчно топла и шараните се настанявали близо до дъното, където поемали хранителната за тях тиня с органични останки, известна като детрит.

Полова зрелост шаранът достига на 3-4 годишна възраст, а при особено благоприятни условия и на 2 годишна възраст. Мъжките узряват обикновено по-рано от женските. Тази риба е пословична със своята плодовитост. В зависимост от възрастта и теглото си женските могат да дадат до 2 млн хайверни зърна – средно по 180000 на килограм живо тегло. Поради това в древността шаранът е бил посветен на богинята венера Кипърска, откъдето произлиза и неговото латинско название.

У нас мръстенето и хвърлянето на хайвера става през май-юни при температура на водата над 15 ° С. От многото женски които обитават боищата мъжкият избира една женска, започва да е ухажва и плува успоредно с нея. В местата на боя рано сутрин между шараните стават шумни игри, съпроводени със силно пляскане на водата, което се чува надалеч. В това време женските хвърлят хайвера си на порции – през интервал от няколко дни – на дълбочина 30-50 см върху подводна растителност. Обикновено се оплождат 80-90 % от хайверните зърна. Останалите падат на дъното и загиват. В началото се хранят със зоопланктон, ларви на комари и водно конче, после с ракообразни, червейчета личинки на дънни безгръбначни, семена на дисши растения, жито, царевица, ръж и др. Започва да търси храна при температура над 10 ° С, но лениво. С повишаване на температурата се увеличават и нуждите му. Най-усилено се храни при температура на водата между 20 и 25. Щом тя надмине 30 ° С интензивността на храненето му рязко спада. При температура под 10 ° С престава да се храни.

В сравнение с другите риби шаранът при подходящи условия нараства твърде бързо. За 2 години от хайверна личинка достига до 200 г в Англия, у нас – до 500 г, а в Китай до 1 кг. Разликите идват както от топлината и слънчевото греене, така и от химическата реакция, киселинността или алкалността (Рн) на водата, хранителната база във водоема и гъстотата на шаранчетата. При изключително благоприятни условия и по-малка гъстота във водоема отделни екземпляри още на втората година достигат тегло 1,2-1,5 кг.

През зимата (при спадане на температурата под 5 ° С) шаранът ляга в дълбоки места и ями, заровен в тинята, и спи зимен сън. През това време той е вцепенен, неподвижен, с намалена обмяна на веществата, с 3-4 дихателни движения на хрилете в минута, целият покрит в “шуба” от слуз.

При всички случаи обаче трябва да се знае, че изкуствено отглежданият шаран наддава два пъти по-бързо от живеещия на свобода свой събрат. Всеки по-печен шаранджия няма да оспори това, а само ще добави, че по вкусови качества дивият свободен шаран бие точно два пъти гледания и хранен със смески свой братовчед, който си остава нещо като рибешки бройлер, дори да се гледа в най-големите садки.

И така, какъв е той? Разбира се, вегетарианец, който се храни основно с растителна храна, дънни организми и личинка на насекоми. Пшенична каша, млади зърна царевица и зелен грах, недосварени картофи и кусчета тиква са най-популяврната и успешна стръв. Към тях трябва да прибавим и дъждовният червей. За примамка се използва кюспе и трици, късчета плътно тесто, подобрено с растително масло. Всичко това може да се сложи на куката. С наближаване на есента е необходимо да се преминава на жива примамка. Най-доброто време за риболова му е ранното утро до изгрева на слънцето и преди самото настъпване на вечерната тъмнина. Добре взима в мрачни и облачни дни с леки вълнички.

Опитните въдичари вадят големи риби на обикновено тиквено семе (не много твърдо). То е предпочитано повече, отколкото пресния грах или царевицата, дори и млечната. Навярно, това е една от онези чудатости на шарана, която обаче удачно се използва о рибарите. Какво пък, всеки си има слабости.

Много е трудно да разгадаем всички капризи на шарана, затова някои въдичари слагат различна стръв: кубче недоварен картоф, тиквено семенце, коричка хляб и пр. Всички прасешки епитети по отношение на шараните са донякъде оправдани, защото лакомията и всеядността им са наистина пословични. В риболова на шаран, както и при много малко други риби, излетът започва с грандиозно и недвусмислено захранване на избраното място. Повечето баш шаранджии правят и предварително проучване на набелязания периметър, който вече са отбрали по редица начални признаци – дълбочина, състав и релеф на дъното, наличие на закачки и прочие. В нашите традиции се почита подходът, който елиминира от захранката другите риби. Най-често нароченото за “шаранова сеч” място се захранва обилно с наронена млечна и стара царевица. Всъщност предварителното захранване, което се прави няколко дни преди самия риболов, е главно с царевица. Житото, качамаците и кюспето са по-скоро подхранка за периодично подаване, отколкото основен материал за създаването на хранително петно. Захраненото място се маркира с шамандура – обикновено пластмасова бутилка, вързана с въженце към камък за котва. В началото на риболова вече се подава и подхранката. Най-често това се прави от лодка, с която се изтеглят и влакната със стръвта, за да се пуснат точно в границите на хранителното петно. Най-доброто решение е подхранката да съдържа елементи или поне основните аромати на ползваната стръв. Така че, ако ще имаме прът на кюспе, редно е в подхранката да има кюспе. Ако имаме прът с хранилка и качамак, добре е този качамак да се пусне с подхранката. Разбира се, и купешките вносни смеси вършат отлична работа. Те по правило имат балансиран състав – рибно и костно брашно, глутен, зърнени компоненти, белтъчини, аминокиселини, аромати и минерали. Често обаче разтворимите на по-дребни частици подхранки събират и по-дребни видове шаранови риби – каракуди, бабушки, кленове и прочие. Тогава те налитат на заложените за шаран въдици и само объркват риболова. Същото се отнася и за малките, почти маломерни шаранчета, които, както се знае, не са толкова предпазливи като големите си побратими. Изходът от подобно положение е в избора на стръв, която елиминира интереса на дребните риби. Най-често в такива случаи у нас се използват сухи едри зърна от стара неварена царевица. Традиционната техника за поднасянето им е те предварително да бъдат пробити с тънка 1 мм бургийка, за да могат да се вържат с мек синтетичен конец за куката. Така едрите твърди зърна лежат на дъното сякаш сами, защото са на около 3–5 см от подозрителната кука. Твърдостта им е гаранция, че дори и да ги налапат, по-малките риби веднага ще ги изплюят. Защото само вехтите обли красавци с развитите си гълтачни зъби са способни да сдъвчат подобно нещо. В европейските модерни методи за улов на шаран този номер се изпълнява и чрез залепване на зърното към куката с моментално лепило или с вързани към куката едри протеинови топчета, които, директно казано, също “не са за всяка уста”. Всеядността на шарана предполага и един по-дълъг списък на стръвта при гоненето му. Например в някои наши язовири като “Пясъчник” добра стръв са кротушките. Другаде шарко с охота излиза на пиявица и попово прасе, но това повече важи за реките. Различните видове мачкани качамаци все пак си остават отлична шаранова стръв както за лятото, така и за есенен риболов. Нашенският капан с кюспе също върши добре работата си, особено в по-топлите дни. Недостатъкът му е, че размитото кюспе често се напада от дребосък, който пречи на сериозната работа. Сериозен подход към шарана във водоеми с много закачки по дъното е и използването на дълбоко поднасяне на стръвта с подвижна плувка. На яз. “Антонивановци” например отлична работа вършат пристегнатите към куката с ластиче гранули шрот, комбиниран фураж. В Англия за същата цел се слагат и гранули от кучешката храна “Педигри”, която вече се продава и у нас. При пролетен и летен излет на плувка е напълно подходящ грозд торни червеи. За целта подхождат и отбрани едри зърна разпарено жито, слънчогледови семки, конопени зърна. За млечната царевица вече стана дума, тук само ще напомним, че много майстори шаранджии си я стерилизират или консервират в спирт или мастика, за да им е под ръка през цялата година, а напоследък тя се замразява и във фризер. Специфичен, познат и у нас, но незаслужено позабравен, метод е и залагането на коричка хляб за шаран. Кубче от долната кора на ръчен хляб се изрязва със страна към 2 – 3 см. То се нанизва на единична кука №2 – №1 и се замята без тежест в близост до дълбочина с шавари. Понякога в река и главно през пролетта добър шаран удря на дъно и на едър дъждовен червей или на рачешка опашка. И накрая – особена популярност в наши дни добиха и протеиновите оцветени и ароматизирани топчета. С тяхна помощ напоследък бяха извадени наистина впечатляващ брой големи, огромни и дори рекордни шарани.

В известен смисъл именно шаранджийските такъми заедно с оборудването за пъстърва са най-яркият пример за еволюцията в производството на риболовни пособия. Достатъчно е да си припомним как дори 20 килограмови шарани се изхвърлят на метър над водата, за да добием представа за удивителната сила и скорост, с която тази риба може да се движи. Някои познавачи упорито твърдят, че във водата шаранът е способен да тегли влакното със сила 4 пъти надвишаваща собственото му тегло! Исторически погледнато, необходимостта да се овладяват мощните пориви на шарана до голяма степен допринася за появата на нови и усъвършенствани рибарски такъми. Преди около 140 години, както и днес, поредната истинска революция във въдиците идва от Англия. Това е появата на обикновената макара с навит запас от влакно, която се прикрепя към оборудвания с водачи прът. Комбинацията е наречена нотингамски метод и бързо завладява пространство и в другите европейски държави. Сега можем само да гадаем колко огромни шарани са били изпускани, когато е трябвало да бъдат изморявани и вадени с обикновен прът без водачи и макара. Днес за щастие това вече не ни се налага. Съвременното оборудване предлага богат избор на екипировка за риболов на шаран. Прътите стават все по-здрави, леки и пъргави. Например сега с достатъчно лек карбонов телескоп 3–4 метра може да се вадят без проблем шарани до 3–4 кг. Тези пръти са с водачи, обикновено могат да изхвърлят тежест (екшън) между 100–200 грама и имат много добра амортизация с огъване по цялата им дължина. Комбинирани със среден клас макара с поне два лагера, те дават почти пълна сигурност в борбата с едрата риба. Шаранът не е изключение от правилото, според което риба с еднакво тегло е по-борбена на плувка, отколкото на дъно. Именно поради това някои колеги смятат риболова на шаран на леко за особено удоволствие, което не бива да се пропуска чрез серия излети всяко поредно лято. При съвременното развитие на монофилните влакна изборът на марка и класа има решаващо значение. Затова днес не бива с категоричност да се посочват общовалидни комбинации със сечения за основното влакно и повода. По-скоро сега тенденцията е да се посочват стойностите на издръжливостта на препоръчваните материали за линията. Така че за риболов на леко за шаран основното влакно е с издръжливост 3,5 кг, а поводът към 1,5 – 2 кг. В зависимост от стръвта куките са от №5 за червеи до №1 за коричка хляб. Колкото и да е приятно ваденето на шаран на плувка обаче, класиката си остава риболовът на тежко. Тук вече всички елементи на оборудването се подбират като за изнурителна битка с огромно и силно животно. По-старите поколения пръти с плътно сечение от стъклени композити все още не са за изхвърляне, стига дължината им да позволява замятане към 70 метра. Теглото на тези верни ветерани в случая не е от значение, защото те през цялото време на очакването лежат на стойки, а не се държат в ръце. Предимството на този тип пръти е огромната здравина и сигурност. Ако дължината им минава 3 метра, те си остават едно сигурно и дълготрайно оръжие. Още повече, че за разлика от модерните кухи прътове за тях не е фатално нито настъпването, нито одраскването, а може би дори и защипването в багажника на кола. Следващото поколение са мощните шаранджийски телескопи. Те наистина се сгъват и разгъват с лекота и заемат по-малко място при транспорт, но основният им недостатък е по-голямата им уязвимост при употреба. Последното особено се отнася за карбоновите телескопи, които са много чувствителни към драскотини и подбивания. Понякога е достатъчно само едно неволно изпускане върху остър ръб на камък и надеждността на пръта си е отишла безвъзвратно. При улов на нещо наистина едро микропукнатината в корпуса на пръта може да ни подведе в основен момент от борбата със засечената риба. Най-професионалния подход и при съвременния риболов на шаран отново ни демонстрират англичаните. Прътите за английския риболов на шаран са триколенни с дължина от 3,60 до 3,90 метра. Най-тежки са плътните от стъклокомпозит, следващият им вариант са карбонови, а най-новото им поколение са от борон и кевлар. Всяко качество върви с цената си, но прътите са отлично балансирани, с много повече водачи за равномерно разпределение на усилията и позволяват отлично контролирано замятане в далечина. Според предназначението си тези пръти имат и различна мощност. Най-меки са тези за река с екшън от 680 – 900 грама. След тях има универсален вариант за река и водоем с екшън 900 – 1150 г, а суперкласата, с която обикновено се замята над 100-те метра, е с мощност на изхвърляне 1 150 – 1 350 грама. Макарите за дънен риболов на шаран трябва да имат две основни качества – конструктивно заложена мощ и надеждност. В този смисъл подозрително евтините модели трябва да се избягват независимо от големите им размери и изпипания външен вид. Или, казано иначе – цялата хубост на шаранджийската макара е в стабилния въртящ механизъм с изпитана технология и материали, с поне

3 – 4 опорни стоманени лагера, в широката шпула за към 200 метра влакно 0,30, в здравия, равномерно навиващ бигел и прецизно регулиращия се заден аванс. В задължителните такъми при гонене на шаран трябва да има кепче с достатъчно дълга дръжка и по възможност с по-ситни отвори на мрежата. Последното изискване е продиктувано от практиката на най-запалените ни шаранджии. При кепчета с по-големи отвори в мрежата често оловото от линията се е заплитало в тях, защото е минавало свободно през дупките. И понеже най-често шаран се гони на тежко, с оловни тежести с около 10–15 мм в диаметър, значи безопасният размер на окото на мрежата в кепа трябва да е към 7–8 мм.

Редица риболовци си признават, че си падат трайно обвързани с гоненето на шаран на плувка. И наистина – парче от две кила дарява такива емоции, заради които си струва и ранното ставане, и висенето в шавара при непрестанните атаки на комарите, които иначе нормален човек не би изтърпял и две минути. Шаранджийството на плувка е особен вид рибарлък. Самото повличане на шарко е наслада и радост не само за очите, но и за душата. Дори килограмовото шаранче вече не се лебети като платиката или скобара, а в стил “оправяй се като голям” чуква веднъж-дваж и понася встрани и надолу като по учебник. Оборудването ни в случая може да е обикновен телескоп с водачи с поне среден екшън 80 – 100 грама тежест, а още по-добре мач-прът за английски риболов. Макарата е от среден клас, но ако има три лагера, сигурността и значително се увеличава. В зависимост от очакваните размери на съперника се подбира и основното влакно за линията. Универсалната препоръка в случая е – ново влакно от реномиран производител и нашенският му официален вносител. Сечението на основната линия е около 0,22 – 0,24, но това е ориентировъчно. Важният показател е издържливостта на монофила и конкретните условия в избрания водоем. В такъв случай при чист от растителност и закачки риболовен сектор ни стига влакно с издръжливост от 1,5 – 2,5 кг. Но ако имаме шавари и водорасли, влакното ни трябва да е по-яко. В днешната практика поводите са отделна тема. Ако става дума за класически монофилен повод, той трябва да е с около 30 % по-слаб от основното влакно. Но ако се използва повод за монтаж на косъм, от дакрон, кевлар и прочие, то той независимо от сечението му е поне 5 пъти по-здрав от самата линия. При всички случаи обаче изборът на повод трябва да е подчинен на реалността, а не на модата. Новите плетени меки влакна за шаран са идеални за дънен риболов във водоеми с наплашена и капризна риба. При речен плувкаджийски излет тяхната роля не е от такова решаващо значение, защото рибата, първо, няма богатия жизнен опит на едрите, късали не една въдица парчета и, второ – в условията на течение и конкуренция във вира на шаранчетата също не им е до големи церемонии, когато нещо вкусно им се мерне по течението.

На тежко шаранът се гони на вече описаните по-яки пръти и макари. Какъвто и да е монтажът – на капан със сандвич кюспе, на чепаре със спирала или на косъм с протеиново топче, основно правило е прътът да се нагласи на стойката така, че влакното да продължава линията на върха му във водата. Това е много важно, защото, ако върхът сключва известен ъгъл с линията, при вятър и вълнички много по-силно се предават трептения по цялата и дължина. Доказано е, че шаранът ги усеща и става особено подозрителен. Изобщо напоследък с разпространението на практиката “хвани, снимай се и пусни” наблюденията върху интелигентността на шарана се обогатиха с нови интересни подробности. Най-напред се оказа, че шараните страшно бързо се учат от опита си. Второ, дори тези, които не са били водени за една фотография до брега, също са започнали да “поумняват” за сметка на страданията и приключенията на по-лакомите си събратя. Това принуди и въдичарите да променят традиционните си методи и тактиката на риболова. Така се появиха “случайните” монтажи с разстояние между куката и стръвта. На последното световно шаранджийско първенство във Франция през 1998 г. най-голям успех са имали монтажи, при които куката е била на около 30 – 35 см от стръвта. Употребата на безумния на пръв поглед монтаж е пряко следствие от широко използваната дотогава във водоема тактика за поднасяне на протеинови топчета на косъм с около 5 см отстояние. Хващаните и пускани обратно шарани бързо са научили номера и само значителното превишение на вече ясното им разстояние е притъпило бдителността им. Към екзотичните практики в търсенето на шаран можем да причислим и типичните шаварови монтажи. Най-добре познатият у нас е гоненето на едър шаран на коричка хляб. Основното влакно тук е дебело – от 0,40 до 0,50. Досегашната практика бе да има и повод към 0,30 – 0,35. Днес обаче и тук може да се употребят новите плетени влакна, които са и по-здрави, и по-меки. Куката е №1, кована полуорловка, но с по-дебело сечение и запас от здравина. Това е особено важно, защото с нея евентуално ще теглим голяма риба през водорасли и шавар. Европейска разновидност на нашенската коричка хляб без плувка е куката със залепени слънчогледови семки от двете страни или хапки от основата на стеблото на шавара. За нея обаче се използват и по-фини такъми, защото се лови на дупка сред крайбрежната растителност, като прътът рядко се оставя сам.

Най-неочакваното е да се улови шаран на блесна. Но на малка блесна през зимата това се случва. Последните години ледът в много райони е много тънък. Лесно е да си направим дупка в него, но трябва да се движим по зимната броня много внимателно. Затова пък всички несгоди все пак се възнаграждават с това, че на изкуствена примамка улавяте голям шаран. Да се извади обаче на леда е достатъчно трудно и почти винаги се налага да повикаме на помощ колегите наблизо, които да помогнат да издърпаме влакното, да разширят дупката и ако се наложи да забодат с куката трофея.

Но да допуснем, че рибата е взела блесната случайно. Защо тогава тя се лови на мормшка с парче телешки или свински дроб или парче кротушка? Работата е в това, че големите шарани не лягат в топлите зимни ями да спят, а остават в движение и се държат като истински хищници. И затова трофеите които може да ни донесе зимният риболов могат да бъдат удивителни: по пет, седем и повече килограма. Това, разбира се, се случва рядко, но все-пак, за наша радост се случва.

В началото на зимата влакното за риболов на шаран трябва да бъде тънко. През пролетта вече трябва да се премине на влакно 0,2 мм, тъй като по това време не са редки случаите, когато кърват по-едрите екземпляри.

В риболова на плувка шаранът показва цялата си мощ и достолепие. Почти винаги повличането му е недвусмислено и стремително. Понякога то е предхождано от едно-две трепвания на плувката или нейното полягане, но основното движение си остава плавното потапяне и водене надолу. Стараем се да засичаме при активното водене на плувката с изразено движение. При всички случаи не бива да има особени церемонии – засича се рязко не само защото шаранът има здрава уста, но и защото куката трябва да се забие дълбоко и сигурно. Все пак очакваме да вадим голяма и силна риба. При линия на тежко със стръв царевица или кюспе най-често шаранът се самозасича, след като обира оставения среден аванс на шпионката. Това е свързано с така характерното залепяне на асансьора, навеждането на върха на пръта и т. нар. негово вкарване във водата, което си е повече въдичарска метафора, отколкото истински допускано събитие. Все пак, макар и рядко, има случаи, когато първоначално шаранът тръгва към брега и шпионката започва да пада. Тогава обираме бързо влакното и когато го поизпънем достатъчно, засичаме рязко, за да забием куката здраво в устата на рибата. Иначе класическото дънно засичане е рязко, но не толкова силно, както това може да ни се наложи при риболова на плувка, ако има вятър или “шкембе”. Най-бързо трябва да се засича, когато се лови на качамак с единична кука. В такъв случай е най-добре да сме непосредствено до пръта и в готовност да засечем веднага щом шпионката ни тръгне нагоре. Подобно е и положението при риболов на червей на чепаре. Там също не бива да се бавим със засичането.

След засичането има миг на неизвестност, в който още не знаем дали рибата е там. При шарана този миг свършва наистина ясно и бързо. Тежестта и силата на противника не оставят никакво съмнение, ако шаранът вече е на куката. Когато ловим на плувка, всичко се изяснява сравнително бързо. По силата на поривите и огъването на телескопа опитният въдичар определя достатъчно точно с кого си има работа и това предрешава следващите му действия. При риболова на тежко обаче това не е толкова лесно, особено ако стръвта е вкарана много навътре и утежняването е значително. При всички случаи шаранът обозначава не след дълго присъствието си, изпълнявайки последователни тигели, успоредно на бреговата линия. Това движение, наричано от печените шаранджии тъкане заради сходството с движението на совалката, издава присъствието на едрия шаран още преди да сме го зърнали. След като знаем, че имаме работа с голям шаран, задачата ни вече е ясна. От това тя не става по-лека, но поне неизвестността вече не ни измъчва. Сега най-важното е да не се бърза. Прътът се държи изправен, като през цялото време ъгълът между влакното и върха му трябва да е около 90 градуса. На практика това рядко се получава, защото рибата никога не тегли равномерно, а на тласъци. Всяко нейно действие “се гаси” с движение с пръта, но в обратна посока. При ваденето на голям шаран физическата издръжливост е толкова важна, колкото и психическата. Нужно е да се знае, че не бива да се върти ръчката на макарата, докато не се усети, че рибата вече тръгва към нас. По принцип борбата се води и до голяма степен с крака, защото именно с отстъпване назад и встрани се получава изтеглянето на водния исполин към брега. Това се прави последователно, като всеки път след изтеглянето нагоре по сушата се тръгва леко напред с едновременно обиране на влакното чрез макарата. В последната фаза, когото вече сме зърнали шарана, но и той ни е забелязал, движенията ни трябва да бъдат плавни и пестеливи. Огромен брой вече почти извадени шарани са отървавали кожата тъкмо поради прибързване в тази фаза. Овладяването на нервите тук никак не е лесно. Защото само този, който е давал въздух на полегнал исполин, знае какво е чувството да гледаш гиганта, да виждаш дори как слабо се е закачил на куките и да не можеш вече нищо да промениш. Опънатото влакно свири на вятъра, но в такъв момент и нервите ни са не по-малко опънати. В последната фаза животното трябва да е достатъчно уморено, за да не може да прави резки движения. Но в действителност то винаги е запазило сили за още един решителен двубой. Обикновено трагедията ни спохожда непосредствено преди влизането в кепа. Или дори при преминаването край него, когато в най-неподходящия момент някоя кука или оловото се закачи в мрежата му. Такива ситуации най-печените шаранджийски екипи избягват, като помощникът не пуска предварително кепа във водата, за да прекарат рибата към него, а стои в готовност, за да я загребе с един-единствен замах. Рискът при този по-спортен подход наистина е огромен, но сработените тандеми рядко изпускат, защото действат решително и със специални, по-широки самоделни кепове. При всички останали случаи, след като шаранът налапа достатъчно въздух и се зашемети, се прекарва над потопения във водата кеп. Загребването става от долу на горе и навън – и... каквото сабя покаже.

Ако наистина битката е завършила благополучно, идва мигът за кратък отдих и вадене на въжето. То се прекарва през двата хрилни отвора и се вързва на тила на рибата. После пускаме шарко в дълбокото и завързваме другия край за сигурен кол, за се отдадем на заслужено блаженство. Чудото е станало. Споходила ни е историческата слука, за която ще можем с пълно право да разказваме във всяка риболовна компания. Рекордният шаран е удивително нещо. Докато го вадим, обикновено сме така концентрирани, че когото всичко свърши, имаме усещането, че цялата ни борба е продължила само няколко минути. В действителност чак по-късно си даваме сметка, че драмата е била с продължителност около час и нещо. И вече след битката, когато напрежението ни поотпусне, в съзнанието ни започват да се подреждат епизодите от драмата. Ето защо всеки, който поне веднъж е вадил шаран над 5 кила, може заслужено да се смята за член на шаранджийския клуб. Той е победил не само огромната риба, но и собствената си припряност. Постигнал е онова чувство на опитния боец, което му позволява да поема разумен и претеглен риск, който за аджамиите може да изглежда като самоубийство. С една дума казано – големият шаран е голяма работа. Спомените от него се разказват с години и, изглежда, никога не губят свежестта си. Магията е пълна – достатъчно е да извадим снимката с трофея или скътаната му огромна люспа и, повярвайте ми – ваденето му отново може да започне. И това истинско чудо може да се повтаря вечно. Докато има шарани и въдичари.

Ако се доверим на традицията, шаранът е точно онова, което ни трябва. За зла участ на водния ни исполин той е дарен с изключително вкусно месо. За пържене, нарязани напряко, стават парчетата до 1,5 кг. За рибите до 2,5 кг тази кулинарна технология е възможна само след предварителното разцепване по дължината на гръбнака. За по-едрите рибоци обаче традицията повелява както поне дамаджана вино, така и удобна тава за печене. Компанията от умерено завистливи индивиди се подразбира, така както и основното правило на плакията – бавен огън, докато стане, и после бавен моабет, докато се разкаже всичко за удивителната ни слука.

Речен Шаран – Cyprinus carpio l.

Истинският речен шаран е много красива риба. Той е покрит с необикновено големи тъмно-жълто-златисти люспи, които на гърба темнеят със синкав отенък, а на корема светлеят; сякаш по златно поле са посипани гвоздейчета с медни главички.

На пръв поглед речните шарани, особено младите, имат много голяма сходство с каракудите, но не са така високи при гърба (височината на тялото е само два пъти по голяма от дебелината), дебелината и дължината, а също се различават от тях по своите 4 тлъсти и къси мустачки на жълти, необикновено месести устни, почти толкова подвижни, както тези на платиката; мустачките са разположени по две от всяка страна и завършват с кръгли плоски главички.

Гръбната му перка е много широка, по-широка отколкото при другите шаранови риби и заема почти цялата задна половина на гърба, на цвят е тъмно-сива. Освен с ширината на тялото си той се различава и по здравите си пилообразни, назъбени предни лъчи на перката. Такива лъчи имат на гръбната си перка и други риби, но при речния шаран такава структура има и предния лъч на аналната перка. Всички долни перки са сиво-виолетови на цвят, опашната е червено-тъмнокавява, а очите са златисти.

Речният шаран достига понякога огромни размери, такива, каквито нито една от другите шаранови риби не може да достигне. Той живее и до дълбока старост. Най-големия речен шаран ловен в последно време е бил с тегло 55 кг.

Това че речният шаран и сомът са корени жители на югоизточна Европа и Средна Азия - въобще страни с високи летни и сравнително ниски зимни температури - косвено доказва високата температура, необходима за мръстенето и развитието на хайвера на тези риби, а така също и за дълбокия зимен сън в който прекарват студения период. Речният шаран се размножава много късно, понякога даже по-късно оте сома, лина и каракудата и подобно на тези риби, проявява голяма чувствителност към ниските температури и още през есента ляга да зимува и престава да се храни до окончателното стапяне на леда.

От своето вцепенение речният шаран излиза само след ледохода, на юг през в март, а на север през април. Отначало той с нищо не издава присъствието и активността си и почти не се отделя от своето зимно леговище, но с повишаване на водното ниво се вдига в горните водни слоеве, отначало на близки разстояния, а когато водата залее околните ливади и ниски места излиза за да се размножава и за да се храни.

Основна храна на тази риба през пролетта и в началото на лятото са младите филизи на камъша (Typha) и някои други водни растения. Камъшът както се предполага представлява едно от необходимите условия за благоприятното развитие на речния шаран – дава му храна и защита, и където го няма, там едва ли речните шарани могат да живеят в големи групи. Нежните, сочни и сладки филизи на това растение шаранът предпочита пред всякакви други и винаги охотно ги осмуква и огризва докато още не са загрубели което става някъде през юни.

Големите речни шарани живеят винаги в големи ями, под повалени дървета потънали във водата, пънове и коренища. Въобще речните шарани в реката избягват много тинестите и песъчливи места и избират за свои местообиталища ями с глинесто дъно по тази причина, че такива ями са разположене почти винаги под стръмни брегове и сипеи и имат много скални парчета по дъното си. Тези скали и камъни заменят липсващите корени.

Интензивността на кълването на речния шаран, както и на другите риби се намира в пряка зависимост от различни условия, главно от времето. Въобще преди всяка рязка промяна на времето кълването ослабва или съвсем спира; въпреки че речният шаран както е известно, много добре кълве по време на леки дъждове. Продължителните горещини, както и хладните дни са крайно неблагоприятни за риболов, тъй като речните шарани се притаяват, почти не се движат и губят апетит.

Най-доброто време за риболов на речен шаран безспорно е ранното утро, особено през лятото. В болшинството случаи мястото на лов е самата яма, която служи за постоянно убежище на рибите. Впрочем през пролетта когато речният шаран още броди, в езерата съ течащи води е най-добре да се лови около устиетата на ручеите, където той обеча да се задържа до мръстенето. По-късно през лятото при наличието на много места за криене като корени и други такива се налага да се опитаме да го уловим в близост до местата където той излиза сутрин и вечер да се храни.

Като признак за местоположението на речните шарани служат малките мехурчета, които той изпуска когато се рови в тинята за да търси храна.

С хитрост за шаран

Методите за ловене на шаран и по-точно пригаждането им за течащи водоизточници (реки) са по-малко известни. С тази статия бих искал да предложа свой подход на прохождащите шаранджии и на онези, които винаги се занимават с улова на един и същи вид риба (таранка, уклей). В почти всички наши реки има шаран, но улавянето му става случайно или от опитни риболовци. По мои съображения монтажът на плувка е по-успешен от този на дъно, но често по-несигурен. При риболова на плувка колегите се увличат по тънкото влакно, откъдето идва и рискът. Условията за протичане на риболовния излет са:

- риболовни принадлежности;

- време на риболов (часа);

- стръвта;

- наличие на кепче.

Необходим е средно дълъг прът от 2 до 4 метра, макара (здрава и с аванс), влакно със сечение 0.30 мм и куки No 5-7.Отсъствието на кепче в повечето случаи е от решаващо значение, защото изморената и прекарана до брега риба, точно когато почти сме я стиснали, ще успее да се откачи или да откъсне влакното.

Най-успешното време за риболов си остава сутрин до 11 часа и вечер от 19.00 ч. Необходимо е преди изгрев слънце да застанете на предварително избрано място. Изборът на същото е съобразен с това течението да е слабо, или въобще да няма такова, дълбочината да е над 1.5 м, да няма закачки, надвиснали клони и отсечен бряг. Предварително подхранване на мястото (от 1-2 дни) е нецелесъобразно по ред причини. Самият аз на няколко пъти използвах 0.20 влакно (дори 0.15 повод) и куки No 8, докато накрая се убедих, че това не е правилният начин. Това убеждение ми струва 4-5 изпуснати шарана, но и толкова хванати (разбира се, уловените бяха по-дребни - до 1 кг и затова не късаха). Самото кълване в повечето случаи е много разредено и макар винаги да съм хващал по някой шаран, вероятността да клъвне по всяко време на ранната сутрин или късна вечер си остава.

Сам започвам риболовния излет към 5.00 часа на лятната сутрин, като пристигам на реката по тъмно. Захранването се осъществява с млечна царевица, която впрочем се използва и за стръв - като хвърляме по 30-40 зърна на всеки кръгъл час.

Замятам на около 3-4 метра от брега! Звучи невероятно, но това е самата истина. Аргумент в полза на това твърдение е, че замятането по-навътре би отнесло постепенно линията перпендикулярно на пръчката надолу по течението. Също и носещите се водорасли (ако има такива) постоянно създават проблеми, независимо че сутрин реката е сравнително чиста от водорасли. Нека не забравяме, че ловим на плувка, която би трябвало да държи 3-4 сачми. Плувките си изработвам сам (или дядо ми), което е и предимство, защото са изключително устойчиви и здрави.

(Използването на дънни въдици има отрицателни страни, макар при успешен риболов моето количество риба и това на колега (с дънни) да е еднакво. Самата въдица трябва да лежи ниско над водата под ъгъл 30-45 градуса и жилката да е опъната - така се чувства всеки лек удар.) Газенето на плувката се мери като внимателно установим точно момента, в който тя ляга на повърхността (следователно тежестта е на дъното) и повдигнем височината с още 10 см, което значи, че трябва да лежи на повърхността и едновременно с това да е под ъгъл спрямо водата. Замятането на стръвта във водата става леко срещу течението, защото то я понася. Безсмислено е стървенето с друго освен царевица, а често и вредно. Наличието на кепче, както вече споменах, е от изключителна важност, тъй като при този начин на риболов шараните, които се ловят, са до 4-5 кг.

Не е необходимо често да сменяме зърното на куката, а също и да вдигаме много шум, но противно на това правило е фактът, че след неколкоминутна борба с противника, буквално след минути е налапал току-що заложената стръв и друг шаран.

Можем да използваме и две въдици, но това не повишава резултатността. Самото кълване често е много вяло и несигурно, което отдавам на възможността да са таранки или малки шаранчета, като засичането става в момента на повеждането, но и тук не бива да изключваме индивидуалната самоинициатива, повлияна от личния опит.

Не е нужно да поставяме повече от една зърно на куката и то трябва да бъде на ушенцето - с други думи да не скрива куката, а да се постави на самата жилка. Ако сте предприели подобен начин на риболов, а рибата отказва да ви кълве и вие разполагате с друга въдица, или я заложете на царевица, или въобще не я използвайте.

Ако предприемете улов на плевелна риба за разнообразие, то проблемите ще възникнат веднага. На първо място ще шляпате с уловените риби, което би могло да повлияе всякак на шараните, само не и положително. В случай, че решите да се отдалечите, може да изпуснете момента на повеждането и макар често шараните да се самозасичат, то рискът е ненужен.

По описания метод аз риболовствам през лятната ваканция - месеците август и септември.

Лов на шаран от язовирна стена

Шаранът все повече намалява в нашите водоеми и уловът му става по-труден и свързан с редица условности. Стандартните методи, които знаем, все по-рядко дават резултат. Обикновено са необходими няколко дни, през които, след сериозно подхранване, можем да разчитаме на добър улов. Но напоследък дори и това се оказва недостатъчно. Опитните риболовци все по-често опитват нетрадиционни методи в борбата за надхитряване с тази благородна риба. И понякога се получават изненадващо добри резултати.

Точно такъв, нетипичен метод за риболов на шаран научих от колеги от търговищкия край. Това е специфичен риболов на шаран от язовирна стена. Знае се, че язовирните стени привличат предимно риболовци-плувкаджии. Риболовът на дъно е неудачен и почти не се практикува поради закачането на куките и тежестите в камъните на стената. Методът всъщност е обикновен риболов "на капан" на дъно, но без каквато и да е тежест, което значително улеснява прибирането на линията. За стръв се използва плочка кюспе, като се замята в близост до брега, в зависимост от дълбочината. Определянето на дълбочината става според наклона на язовирната стена. Достатъчно е да осигурим 2.5-3 м дълбочина, която обикновено се постига на около 5-6 м от брега. След замятане на определено място, плочката кюспе от собствената си тежест пада на дъното. Не е необходимо каквото и да е опъване на линията поради опасността от попадане на стръвта между камъни. Не трябва да забравяме, че работим без тежест и всеки опит за опъване на линията ще издърпа леката плочка кюспе към брега. Не е необходимо поставянето на звънец. Достатъчно е да разполагаме с добре регулиран, звучен аванс и отлично работеща макара. Поради близостта на брега шаранът удря рязко, като бясно развива аванса и се стреми да избяга в дълбочините. При зле регулиран аванс, след подобен удар скъсването на влакното е почти сигурно. Добре е прътът да бъде с дължина поне 2 м и достатъчно здрав, за да можем безпроблемно да извадим закачената риба.

На пръв поглед този метод няма кой знае какви особености, но за успешното му прилагане има някои условия, без изпълнението на които провалът е сигурен.

Първото важно условие е изборът на подходящо място

. Често язовирните стени са обрасли с храсти и треви. Трябва да осигурим сравнително леснодостъпно и чисто място и добра видимост до въдиците от известно разстояние. При всички случаи това да бъде по-далече от страничните брегове на язовира. Обикновено краят на стената не е най-добрият избор. Трябва да се разположим по възможност по-далече от други риболовци.

Второто, и най-важно условие за успешен улов, е осигуряването на пълна тишина по време на риболова.

Фактът, че трябва да подмамим шарана в непосредствена близост до брега, напомня, че какъвто и да е шум, говор или движения са недопустими. След замятането на стръвта и регулиране на аванса е необходимо да се изтеглим встрани от въдиците поне на 15-20 м, естествено като си осигурим добра видимост. В подкрепа на твърдението ми за решаващото значение на тишината, ще дам един много показателен пример.

Преди години местен колега ме заведе на язовира до с.Росина, Търговищко. Бреговете му бяха заети от множество риболовци, всички заметнали за шаран. Някои опъваха навътре с лодки. На стената нямаше никой. Заметнахме по описания метод, в средата на стената. Имахме чудесна слука този ден. Извадихме пет шарана от 2 до 5 кг, докато повечето риболовци по бреговете на язовира бездействаха. Впоследствие колегата имал още няколко добри излета на същото място. Постиженията му се разчули и постепенно цялото рибарско братство се настанило на стената. Естествено, с това успехите приключили...

Третото условие е удачното подхранване на избраното място.

Обикновено за подхранка се използват сурово жито, стара или настъргана млечна царевица. Не бива да се презахранва, защото така се постига обратен ефект. Достатъчно е да се хвърлят по няколко шепи жито и царевица. Подхранва се само веднъж, преди замятане на въдиците. Всяко следващо хранене ще прогони едрата риба за дълго време. Другите хлебни или тестени примамки са неподходящи, защото ще съберат дребосък.

Освен на плочка кюспе, може да се опитва и "на сандвич". Според мен "сандвичът" дори е по-добър, понеже куките се забиват в мекото тесто и можем да очакваме удар още преди да се разтопи кюспето. За плънката на сандвича има безброй рецепти. Аз обикновено използвам брашно от кюспе, като в тестото настъргвам на ситно един кочан млечна или варена царевица. Плочките кюспе не бива да са по-големи от кибритена кутия. Ако времето е тихо, не е необходимо често презареждане. Имал съм удар дори 10 часа след като съм заметнал на плочка кюспе. За еднодневен риболов 1-2 презареждания са напълно достатъчни.

Методът "на капан" без тежест се практикува през лятото, при тихо време или при лек ветрец. Когато духа силен страничен или насрещен вятър, прилагането му е неподходящо, понеже линията е без тежест и вълните и течението издърпват куките от стръвта.

Липсата на тежест гарантира безпроблемно изваждане на куките, особено при по-бърза работа с макарата. Ако все пак те се закачат в камъните, не бива да правим трагедия и да вдигаме шум. По-добре да жертваме някоя кука, отколкото да прогоним окончателно рибата.

По този метод се ловят предимно едри шарани и поради това

наличието на здраво кепче е задължително.

Ако има възможност, при закачане на шаран е добре да го изведем настрана от захраненото място, защото шумът при изваждането е неизбежен. Така ще съхраним надеждата за още удари. Противно на теорията, при такъв риболов може да удари шаран по всяко време на деня. Имал съм успехи дори в най-големите обедни горещини.

При засичане шаранът повлича с бясна скорост.

Трябва да изчакаме първия порив, защото разстоянието до брега е малко и ако засечем рязко, веднага след удара, има опасност от скъсване. Обикновено рибата се самозасича и откачването е рядко. Естествено, при условие, че са подбрани подходящи куки. С черни, ковани орловки No 4-5 процентът на успеваемост е много висок. Куките се връзват на къси поводи с хирургически или видлонов конец. Изборът на влакно при улов на шаран не е проблем за всеки риболовец. Ако то е от качествена марка, не трябва да е по-дебело от 0.30-0.35 мм.

Въпреки че на язовирната стена е трудно, трябва добре да се укрепят стойките, за да не се простим преждевременно с някоя въдица. Бил съм свидетел как при такъв риболов едър шаран "отвлече" въдицата на познат колега буквално под носа му.

Шаран на плувка

Забелязал съм, че по този въпрос рядко се пише, или ако се пише изобщо, сведенията са твърде оскъдни. В риболовната литература, която съм чел, повече е наблегнато върху риболова на шаран на дъно. Затова ще се опитам да разясня улавянето му на плувка, за което се изисква повече майсторлък, отколкото при риболова на тежко. Неповторимо е изживяването да закачиш 2-3-килограмов шаран на влакно 0.20 и да го извадиш след половинчасова борба. Разбира се, за този успех голямо значение има натрупаният опит, съчетан с отлични такъми и перфектно построена линия.

От собствени наблюдения съм стигнал до заключението, че риболовът е най-резултатен в периода от юни до средата на октомври. През другото време шаран се лови инцидентно, паралелно с другите видове шаранови риби.

Много важна роля за риболова играе мястото. То не трябва да е по-плитко от 2 м, но не и прекалено дълбоко. Най-доброто решение е да изберем място с дълбочина 3-4 м на разстояние 5-6 метра от брега. За предпочитане е то да бъде чисто от подводна растителност и дънери. След това пристъпваме към не по-малко важната част от риболова - захранването. Грешката на повечето въдичари е, че прекаляват в това отношение, което дава напълно отрицателен ефект. Достатъчно е в началото на риболовния излет да хвърлим на разстояние 3-4 м от брега две шепи млечна царевица или консервирана царевица и 2-3 шепи запарени пшенични зърна, като през 1-2 часа подновяваме захранката с по една шепа от двете съставки. За стръв задължително използваме компонентите на захранката. Можем да заметнем и линия с различна стръв като омесен хляб, качамак, грахови или млади бобови зърна, малки рибки или парченца от тях. За царевицата, граха и бобените зърна куките са от номер 4 до 6, а за житото и хляба куките са No 7-9. По-малките не са за препоръчване, защото се увеличава рискът от откачване на рибата. Относно цвета, смятам, че е без значение, единственото условие е куките да са идеално заточени и добре закалени. При поставянето на зърната се стремим жилото на куката да остава открито, докато при поставянето на тестените примамки постъпваме обратното.

При този риболов използването на влакно по-дебело от 0.25 е нецелесъобразно, защото допълнително увеличава недоверието на шарана. Друг е въпросът, че сега продаваните влакна от реномираните марки са изключително здрави и надеждни. Подходящото влакно, съчетано с макара с безупречно работещ авансов механизъм, голяма доза търпение и хладнокръвно боравене с такъмите - всичко това позволява да се извади шаран с тегло над 5-6 кг.

При избора на плувка трябва да се спрем на не много голяма, може и подвижна, която да издържа от 2 до 4 грама олово. Фиксираме я на дълбочина 3-4 м (зависи от мястото). Оловото, за предпочитане подвижно, поставяме на 25-30 см от куката, която е завързана направо за основното влакно. За ограничител на подвижната тежест използваме малка цепена сачма.

След като вече сме построили линията, захранили сме и сме поставили правилно стръвта, можем да преминем към съществената част. Стараем се да заметнем стръвта на разстояние 2-3 м пред захранката, което ще рече на 6-7 м от брега. След това започваме бавно да прибираме влакното, докато плувката легне хоризонтално върху водната повърхност. Целта ни е куката със стръвта да легне на дъното малко пред захраненото петно, а също така осигуряваме и по-голяма устойчивост на линията при ветровито време.

Шараните са много предпазливи и не се нахвърлят изведнъж върху основната захранка. Те започват да събират първо разпръснатите единични зърна, едно от които е нашата стръв. Освен това влакното напълно се слива с цвета на дъното, което допълнително увеличава шансовете ни за успех.

След като рибата поеме стръвта, плувката се изправя вертикално и се плъзва леко по повърхността, докато напълно изчезне. Точно това е моментът, когато с рязко движение на ръката трябва да засечем. Ако избързаме, рискуваме след няколко метра водената риба да се откачи, а ако оставим шарана да се самозасече, той набира скорост и лесно може да оплете влакното в подводната растителност или камъните, без да можем да направим нещо.

Когато сме засекли рибата и куката е забита добре в устата й, започва най-вълнуващата част от риболова - изпитанието на волята и съобразителността, започва борбата с едно побесняло животно, готово на всичко, за да спаси живота си. Най-важното е в този момент да запазим самообладание. Без да навиваме влакното и без да правим резки движения с пръта, започваме да пристъпваме бавно назад. Използваме само гъвкавостта на телескопа и аванса на макарата. Всяко навиване на влакното води до бързото му усукване, с което значително улесняваме рибата при скъсване. Не трябва да бързаме с изваждането на рибата. Трябва добре да я изморим, защото тя бързо събира сили и точно когато почти сме я извадили, лесно се откача или къса. Признак, че тя е изморена, са забавените й движения (липсва първоначалният устрем) и обръщането й на една страна. Това е знак, че трябва бързо да навием излишното влакно и да загребем изморения шаран с предварително разгънатото кепче. В никакъв случай не трябва да се опитваме да загребем неизморената риба - разочарованието ни ще бъде почти сигурно.

За успешното изваждане на рибата важна роля играе риболовният прът. За предпочитане е да използваме прът с не много лек, но не и с прекалено твърд връх, който да издържа тежест от 10 до 40 грама. Дължината също има значение. Смятам, че най-добри за този риболов са телескопи с дължина между 3 и 4 метра. С по-къси пръти не можем да диктуваме посоката, а и изморяването на рибата се затруднява значително. По-дългите са много тежки и бързо изморяват ръката. Понякога може да се случи да чакаме дълго, докато клъвне първият екземпляр, но ако сме търпеливи и сме изпълнили горепосочените правила, трябва да бъдем сигурни, че ще успеем. Не си мислете обаче, че уловът ще е в промишлени количества. Обикновено за един излет се улавят около 5-6 екземпляра с тегло от 0.5 до 2-3 килограма. Но смятам, че не бройката риби, уловени по време на риболовния излет, е важна, а качеството на изживените емоции. Съгласете се, колеги, че това трябва да е девизът на съвременните риболовци-спортисти.

Риболов на шаран на "Снежинка"

Риболова на "снежинка" все още не се радва на голяма популярност у нас, но има колеги които го практикуват. В Англия например, е доста популярен метод при риболов на клен. Използвайки тази техника, колегите от острова хващат трофейни екземпляри по 2 - 3 кг. Аз обаче ще ви опиша използването на тази техника за улов на шаран на леко.

Какво ви е необходимо за този вид риболов? Общо взето нищо особено - стандартните тъкъми, като изисквания има към плувката и куката. Плувката е добре да е между 1.5 - 2 гр., за да бъде по-чувствителна, понеже ако е по-голяма няма да разберем кога шарана е съборил снежинката. Колкото до куката - да е бяла с добре заострен връх, номерата които използвам аз са: 4 - 6, но тава зависи и от размера на шарана. Ако има едър шаран, може спокойно да сложите и N 2.

И сега най-важната подробност - поставянето на снежинката. От това зависи успеха на риболова. Най-добри снежинки стават от пресен бял ръчен хляб, като се използва само меката част. Откъсвате от него малко парченце (2 - 3 см.), като внимавате единият му край да остане рехав. Слагате куката в средата на парчето, като рехавата част да е откъм жилото на куката. Стискате 1 - 2 пъти само в зоната до лопатката на куката и сте готови. Добре е жилото на куката да се показва. Така поставена "снежинката" има коносовидна форма и в долната част е рахава, което я прави да изглежда съвсем естествено във водата. Как изглежда може да видите на картинката, която съм нарисувал.

Сега малко за засичането на рибата и захранката. На плувката се забелязват няколко почуквания, след което следва повеждане. Това е и момента на засичането.Тази